Чета си на плажа блажено, лениво и отпуснато гения Патрик Модиано

Чета си на плажа блажено, мързеливо и отпуснато гения Патрик Модиано (една от най-хубавите му книги, " Сватбено странствуване " ), когато до мен застава съвършената щастлива фамилна двойка.

Тя е леко цялостна (скоро е раждала), с провиснал стомах и едри напращели гърди, само че по едно и също време обезоръжаващо и директно очарователна, сияйна и леко грозновата (дълга грива, изчистени остри черти). Извивката на шията ѝ, когато отмята коса, е просто прелестна. Той е шишко с обло лице, коса като козина, бръчки от смях, чип нос и умни очи, наподобява на поостарял и надебелял " Шурик " (ясно е кои руски филми визирам) и на помощник по молекулярна биология. Всички ние се въртим все из едни и същи места, само че по друго време, и макар дистанцията в годините в края на краищата още веднъж се срещаме... Околният свят не ги интересува, имат очи единствено за дребната палава и чевръста чудесна дъщеричка, която топурка гола в близост... Остра злоба ме раздира, а думите на Модиано, прочут " артист " на меланхолията, носталгията, празнотата, необяснимата горест и екзистенциалния ступор, съчетани с недостижимостта и преходността на щастието (ако инцидентно го докоснеш мимоходом), се забиват като нагорещени гвоздеи в мозъка ми.

" Всички ние се въртим все из едни и същи места, само че по друго време, и макар дистанцията в годините в края на краищата още веднъж се срещаме... Случва се по този начин, че някоя вечер поради нечий взор, изпълнен с внимание, човек се пробва не да съобщи опита си, а по-скоро да показа известни инцидентно стекли се условия, свързани с невидима нишка, която има заплаха да се скъса и която назоваваме живот... Вдигна постепенно ръка и с върха на пръстите докосна бузата и слепоочието ми, като че ли правеше финален опит за другарство. Отпусна ръка и вратата се затвори след нея. Внезапно отпуснатата ръка и металическият звук на затварящата се врата ми подсказаха, че в живота на индивида идва един миг, когато той изгубва предпочитание за каквото и да е... Обстоятелствата и декорът са без значение. Идва един ден, когато чувството за празнина и угризенията ви заливат. После, сходно на отлив, се отдръпват и изчезват. Но след известно време отново прииждат, а тя не е можела да се освободи от тях. Също както и аз. "

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.